В модерния ни свят, семейството отдавна не е това, което Вазов описва „под лозата”. Отдавна не е задължително челядта да е многобройна до степен да не им помниш имената. Отдавна мама не стои само да върти къщата и да слуша господаря на дома. Отдавна вече всъщност господарят на дома може да е в пола. А може и изобщо господарката да е едноличен управител на малкото си царство, в което се грижи само за един брой малък наследник. Т.е. татко няма.
Няма да анализирам защо се стига до такива ситуации. Понякога виновна е едната страна, понякога другата. Най-често виновни в някаква степен са и двамата. Затова накрая излиза, че виновен всъщност няма. Единственият виновник е липсата на желание за запазване на статуквото.
Всъщност често и в тази ситуация няма особени потърпевши. Всеки от двамата възрастни участници страда определен период от време, но после потъва в живота и сякаш забравя.
Ами ако има малки участници? Какво им казваме на тях. Къде е отишъл татко? На мен първо ми казаха, че е заминал. После пък нямаше да се връща. После разбрах, че хората умират. Попитах дали не е умрял. Мама отрече. Но гледам другите деца имат татко. А аз имам мама, баба и дядо. Но това не е татко.
Помолих мама да ми купи друг татко от магазина. Тя каза добре…
А дотогава мама е и татко.
..макар че това може да се установи само при сравнение..
..после присъствах на сватбата на майка си и баща си..(!)
..сега пак живея без баща си, но сега не подлежи на сравнение :(
**може би .. когато можеш да промениш нещо все ти се струва, че 'другия' вариант би бил по-добър
но когато си без алтернативи ти се иска да си намирал във всяко нещо доброто - като есенция :)
хъх, ...разбира се има такива изроди!, които не визирам тук в обърканите си разсъждения, разглеждах само случаите на взаимно несходство ;)
Все пак ти пожелавам мама да ти купи татко от магазина ;)
А дотогава- дерзай само с мама!
