Днес децата стават възрастни от малки. Чудя се защо от съвсем невръстна възраст трябва малките главици да се учат да сричат на чужди езици. Програмата на амбициозните родители включва доста невероятни неща.

 

От три – на танци и хореография.

От три и половина – на английски.

Пак от три и половина – на гимнастика и плуване.

От четири – на тенис.

На пет детето вече знае да чете, понякога дори да пише.

На пет започват и тренировките по тенис или плуване.

На шест вече може да се прати на училище.

На дванайсет – тринайсет задължително трябва да влезе в елитна гимназия.

На осемнадесет – университетът е задължителен. Специалността трябва да е престижна и да предизвика цъкане в главите на съседите.

Междувременно детето е спечелило всички олимпиади по математика и литература. Освен това ходи до Дисниленд заради първото място в конкурса за есе, рисунка и стихче…

 

…

 

И така продължава до безкрайност. Болни амбиции на родители, които не са успели да направят нещо със себе си и непостигнатите стремежи се отразяват върху живота на детето. Оставете децата да имат нормално детство. Да тичат, да скачат, да се смеят, да падат и стават сами.

После цял живот ще бъдат възрастни. Затова детството не трябва да се отнема.

не мога да преценя от гледната точка на родител, но този старт, който родителите дават на децата си - нали именно той впоследствие е определящ за усеха им - и живеят по лесно като възрастни - цял живот?

Не защото така е модерно, но някой ден... мисля, че и аз ще давам всички възможности на детето си.. а то нека само избира!

И се замислям дали пък на детето просто не му се играе с другите деца.
Иначе е ясно, че тези усилия в детска възраст дават резултат, когато детето порасне. Но не бива да се отнема детството като правим децата възрастни от малки.
Просто се чудя къде е златната среда.

аз съвсем не искам да кажа, че между всички "ангажименти" не трябва да остава и време за игра...!
Права си за златната среда :)

Вместо коментар препоръчвам баснята Щурец и Мравка - Жан де ла Фонтен.
Тя всъщност е един доста омекотен вариянт на това което реално се случва в една пазарна икономика.Е за разлика от щуреца,няма човек умрял от глад.Що кереч има да се носи по строежите:-))

Съгласен съм обаче че много деца се занимават с излишни неща.Примерно едно пиано,ако няма да станеш музикант...
Толкова труд за една гола обща култура и за егото на родителите не го разбирам.Езици и математика обаче са жизнено важни.

taka e za6toto v svoq givot na roditeli tezi hora ne sa postignali koi znae kakvo.Naistina "bolni ambitsii".A deteto?Kakvo ne6tastie...

Че като дете бягах от уроците по пиано :)

Само бих пропуснал народните танци/хореография. Nоt my cup of tea.

поздрави:

а те да избират съобразно интересите си. Здравият разум на детето го предпазва от занимания със скучни неща. Отгледах дъщеря и син. Някои от заниманията им бяха общи, където интересите им съвпадаха - например астрономията, водина от специалисти от Обсерваторията - страхотно интересно им беше. Ходиха докогато поискаха. Това развива мисленето и въображението. Някои от заниманията им са различни, защото са различни личности, с различни способности. Важно е родителят да ги открие отрано и да насочи детето си. Така дъщеря ми от тригодишна се насочи към рисуването и сега завършва живопис във ВТУ, доста добра художничка е. Малкият от тригодишен реши, че го интересува биологията, изчете всички енциклопедии за животни, които можах да намеря
и сега учи биология в Природоматематическата. Мисля, че нищо от заниманията им не е било излишно, а ги е обогатило.
Натали

@shiva. Ключовата дума в поста е 'избира'. Защато много хора не могат да избират. А колкото по богат е изборът толкова по добре.

@lemonpie - На всички деца им се играе, щурее и дивее, особено по клоните на дърветата :)..... ех тази еволюция, ех този Дарвин.
Въпросът дали можеш да си го позволиш. До 25 години човешкият мозък е най-способен да възприема нови умения и знания.

@artanis - Аз пък бих съжалявал много за такъв пропуск. :)

аз не съм родител, но съм горд чичо на един 6 шестгодишен разбойник и на най-сладката 2 годишна бебка :) за 6 годишния ще ви кажа: ами, родителите му му угаждат по всички възможни начини, позволяват му и го насърчават да си играе и да прави каквото му е приятно. миналата седмица му купиха четвъртият му вече мобилен телефон. чупи ги през месец, максимум. това е нормално за дете, но не е нормално (според мен) шест годишен хлапак да има вече 4 GSM-а. Освен това детето е много лигаво, знае че има свободата и направо си прави свободия. Не бива така. Но брат ми не взима от дума и това е....Докато за болните амбиции, ами мен ме спукваха от извън класни занятия и не мисля че съм си пропилял детството, защото и на тези уроци и тренировки съм правил запознанства и сме вършили пакости :)