Май отдавна не съм се обаждало… Ами то нямаше и особени причини. Всичко ми е наред. Пък и беше приятно да си правя моите си неща по цял ден. А вас какво ви интересува какво правя всъщност?

Хубаво де, ще ви кажа. Днес не съм в смешно настроение. И няма да ви забавлявам. Защото този живот не е само смях. Смях е от време на време, и то предизвикан. Смях е в междуудрието, така е и по-сладко. Колко е хубаво между ударите да те галят по главицата и да те хвалят колко си добричко. През останалото време се свиваш просто в себе си.

Искам обаче няколко неща:

Огън:
с топлина: не да е топличко вкъщи, не че и това не е нужно. Но искам топло отношение, прегръдка, всеки ден, по много пъти. Защо сте се взрели така свъсено в монитора сега?

със светлина: не че тъмнината е лоша, на светло трудно се спи, но светлината е важна, усмивката върши чудеса, озарява деня, светва ми личицето и просто е друг света.

Въздух:
ама чист и свеж като планински поток, ароматен като морски бриз… И това, но и въздух да се чувствам свободно, да вървя по пътища разни.

Вода:
По възможност минерална трапезна. Тази, която пускат от Софийска нещо много белее до кафявее. Защо така бе хора? Чух, че пак щели да я увеличават. Увеличението заради подобреното съдържание на кал и хлор ли е? Всъщност водата те отпуска, стопля, утолява жаждата, без нея не може, моля ви не я разваляйте толкова много.

Земя:
като дом: всеки трябва да си има своето „вкъщи”. Там, където се чувстваш „у дома” не е задължително да е родният ти дом. „У дома” се чувствам навсякъде, където просто ми е добре и комфортно, но защо толкова много хора се опитват да влизат „у дома”, ей това още се опитвам да разбера.

като земя: ми то не бяха „натура”, не бяха „приватизация”, не бяха … Когато ти взимат изпод краката това, на което си стъпил, просто ти взимат основите. Пък после защо сме били такива плаващи? Ами какво сега – на корабите ли да се качваме?

Аз съм малко и за момента имам нужда само от мама и тати, защото те се грижат за всичко останало, но те от какво имат нужда се питам просто понякога, сутрин на събуждане…